Бяла магия
БЯЛА МАГИЯ
Като живо сребро върху медното дъно
кипва бяла калаена пяна –
калайджията скъсан брезент е опънал
насред прашната селска поляна.
Покрай малкия огън с протрито духало,
с нажежена в жарта пиростия
чака селската мед да изгрее във бяло
- тази циганска проста магия.
А под сянката дрипава – циганка млада
нещо готви и бебето храни –
любопитно и палещо, слънцето пада
като яйчен жълтък във тигана.
Под ръцете на стария циганин сякаш
ново сребърно слънце се ражда.
Още колко тави и сахани го чакат,
а го мъчи проклетата жажда...
И притихва в сребриста омара поляната,
с най-добрия калай калайдисана.
Пуши старият, младата шета засмяна,
с бяла циганска орис орисана.
Летен пек е навън, а и огънят жари
- като злато огнището свети,
а калаят се стапя, по пръстите пари...
Всъщност може би пари сърцето.
© Валентин Чернев All rights reserved.
