Feb 2, 2008, 2:04 PM

Бяла нощ

  Poetry » Love
993 0 1

Бяла нощ, бяла луна

две сълзи кристални в нощта,

бяла съм, нежна и добра,

бяла съм, а така сама.

Ела, отдай любовта си,

ето, аз всичко мое ти давам,

ефирна съм, дантелено-прозрачна...

ела, протягам ти ръка.

В косите закичих си изящен лотос,

по-бял от нощната луна,

усещаш ли как ухае на страстта?

Бяла съм, перлена... очакваща...

Ела в омая на нощната царица,

помежду ни нека я има онази искрица,

нека сме заедно в нейния храм вековечен,

нека до смърт на мен да си обречен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бяла съм, перлена... очакваща...

    с любов за теб всеотдайваща.

    Разлиствам се пред стоя."

    Нина, това не звучи добре. Какво е "стоя"? И тази "всеотдайваща" любов...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...