Nov 19, 2011, 4:42 PM

Бяла нощ

  Poetry » Love
926 0 3
Отвори ми вратата,
нека вляза при теб,
идва с мен топлината
на белия вятър - аромата
на влажна земя.
В тази нощ белолунна
и вишните светят от цвят -
в стаята две светлосенки
неусетно стават една.
Нежни звуци на обич,
шепот тих, приглушен...
Аз съм белият вятър -
Ти си влажна земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георгиос All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...