Nov 19, 2011, 4:42 PM

Бяла нощ

  Poetry » Love
925 0 3
Отвори ми вратата,
нека вляза при теб,
идва с мен топлината
на белия вятър - аромата
на влажна земя.
В тази нощ белолунна
и вишните светят от цвят -
в стаята две светлосенки
неусетно стават една.
Нежни звуци на обич,
шепот тих, приглушен...
Аз съм белият вятър -
Ти си влажна земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георгиос All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...