Jun 14, 2004, 12:44 PM

Бяла пръст

  Poetry
1.9K 0 2
Лятно време организми разгражда
Убито време преследва света
Полюции нощни личности правят
Поставят момичета в празни легла
Плачеш за миграции
Разтваряш ръце да прегърнеш небе
Но въргаляш се в кал
Бяла пръст чакай
Олекват нещата
Само колкото да се стаят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

  • виж човек ако си толкоз депресиран..никой не може да ти помогне..,но като цяло стихчето наистина отразява света в който живеем -хората си мислят че с мн неща имат нещо..и че прегръщат небето но....нещата не стоят така..и се въргалят..и прочие...обаче тва че вместо да си решаваш проблемите се "ставаш"-Олекват нещата
    Само колкото да се стаят4/сори ама аз тва разбирам от стихчето ако нещо не съм го "хванала"както трябва ..сори..вс ..мисли по различен начин..сори че бях честна..
  • Изреченията,който си написал са доста сложни за възприемане и съм сигурен,че доста от хората,който са прочели написаното от теб,не са успяли да вникнат в идеята.И тук пак няма заглавие..

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...