Jun 14, 2004, 12:44 PM

Бяла пръст

  Poetry
1.9K 0 2
Лятно време организми разгражда
Убито време преследва света
Полюции нощни личности правят
Поставят момичета в празни легла
Плачеш за миграции
Разтваряш ръце да прегърнеш небе
Но въргаляш се в кал
Бяла пръст чакай
Олекват нещата
Само колкото да се стаят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

  • виж човек ако си толкоз депресиран..никой не може да ти помогне..,но като цяло стихчето наистина отразява света в който живеем -хората си мислят че с мн неща имат нещо..и че прегръщат небето но....нещата не стоят така..и се въргалят..и прочие...обаче тва че вместо да си решаваш проблемите се "ставаш"-Олекват нещата
    Само колкото да се стаят4/сори ама аз тва разбирам от стихчето ако нещо не съм го "хванала"както трябва ..сори..вс ..мисли по различен начин..сори че бях честна..
  • Изреченията,който си написал са доста сложни за възприемане и съм сигурен,че доста от хората,който са прочели написаното от теб,не са успяли да вникнат в идеята.И тук пак няма заглавие..

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...