14.06.2004 г., 12:44

Бяла пръст

1.9K 0 2
Лятно време организми разгражда
Убито време преследва света
Полюции нощни личности правят
Поставят момичета в празни легла
Плачеш за миграции
Разтваряш ръце да прегърнеш небе
Но въргаляш се в кал
Бяла пръст чакай
Олекват нещата
Само колкото да се стаят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • виж човек ако си толкоз депресиран..никой не може да ти помогне..,но като цяло стихчето наистина отразява света в който живеем -хората си мислят че с мн неща имат нещо..и че прегръщат небето но....нещата не стоят така..и се въргалят..и прочие...обаче тва че вместо да си решаваш проблемите се "ставаш"-Олекват нещата
    Само колкото да се стаят4/сори ама аз тва разбирам от стихчето ако нещо не съм го "хванала"както трябва ..сори..вс ..мисли по различен начин..сори че бях честна..
  • Изреченията,който си написал са доста сложни за възприемане и съм сигурен,че доста от хората,който са прочели написаното от теб,не са успяли да вникнат в идеята.И тук пак няма заглавие..

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...