14.06.2004 г., 12:44

Бяла пръст

1.9K 0 2
Лятно време организми разгражда
Убито време преследва света
Полюции нощни личности правят
Поставят момичета в празни легла
Плачеш за миграции
Разтваряш ръце да прегърнеш небе
Но въргаляш се в кал
Бяла пръст чакай
Олекват нещата
Само колкото да се стаят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • виж човек ако си толкоз депресиран..никой не може да ти помогне..,но като цяло стихчето наистина отразява света в който живеем -хората си мислят че с мн неща имат нещо..и че прегръщат небето но....нещата не стоят така..и се въргалят..и прочие...обаче тва че вместо да си решаваш проблемите се "ставаш"-Олекват нещата
    Само колкото да се стаят4/сори ама аз тва разбирам от стихчето ако нещо не съм го "хванала"както трябва ..сори..вс ..мисли по различен начин..сори че бях честна..
  • Изреченията,който си написал са доста сложни за възприемане и съм сигурен,че доста от хората,който са прочели написаното от теб,не са успяли да вникнат в идеята.И тук пак няма заглавие..

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...