Бялата смърт
1K
0
1
БЯЛАТА СМЪРТ
Студът настъпи вътре в мен
като сънен демон бял.
Трябва да съм мъртъв, ала чувам
отдалече нечий глас.
Глас от вятър и пъртина,
глас от лед и кървав сняг.
И не мога да помръдна,
да избягам, да летя.
И е жалко, толкоз низшо,
че не мога даже да пълзя.
Вместо туй лежа замръзнал,
лутащ се в агония преди смъртта.
Сърцето ми изстива бързо,
а след него и кръвта.
Пищя, говоря, шепна, мисля:
„Боже, искам да умра!”
© Габи Кожухарова All rights reserved.
