Бялата смърт

28.05.2008 г., 15:41 ч.

Поезия » Друга

695 0 1

БЯЛАТА СМЪРТ

Студът настъпи вътре в мен

като сънен демон бял.

Трябва да съм мъртъв, ала чувам

отдалече нечий глас.

Глас от вятър и пъртина,

глас от лед и кървав сняг.

И не мога да помръдна,

да избягам, да летя.

И е жалко, толкоз низшо,

че не мога даже да пълзя.

Вместо туй лежа замръзнал,

лутащ се в агония преди смъртта.

Сърцето ми изстива бързо,

а след него и кръвта.

Пищя, говоря, шепна, мисля:

„Боже, искам да умра!”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.