Бъдещ спомен
В продължение на толкова години
те очаквах,
макар и нероден, макар и неживял,
време и пространство се преплитат,
в моя свят -
очакване завинаги прострял.
Сред мириси и образи те търсех - скрита,
но те намирах,
с толкова жени в теб се припознавах
и пътища чертаех и чертаех,
макар безкрайно
образът във всичко ти създавах.
Белязах те с мечти и трепети по мен
и те опазих
от най-ужасното в себе си и от света,
заличих следата на съзнанието да те забравя
и можех да те имам вечно -
отново и отново в съня.
Все още ти не си родена, но аз съм тук,
за да те чакам.
Химерно очертание в мисълта оставаш
до срещата единствена и съдбоносна,
а как отчаяно и нужно е
познанството в теб да предвещаваш.
© Валентин Илиев All rights reserved.
