Дали със целувка любовна
дъха ми си тайно отнел,
че рей се душа безтегловна
към рая през светъл тунел...
Или със окови метални
сърцето ми тъй си пленил,
че даже сред локвите кални
все твоят затвор ми е мил...
Все едно! Пак ще съм твоя!
В пожари, във бездни, в беди...
До смърт обичта ни ще моля:
Гори ме, владей ме... Бъди!
2005 г.
© Елица Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
