Днес отново поглед в мрака свой отправям
В търсене на светъл ден
Очи с усмивка на лице отварям,
Но отвърнах поглед заслепен.
Не на мен бе писано да съм щастлив,
Ала, уви, повярвах в ярките лъчи.
От вопъла на отчаяние притиснат,
Тихичко продумах: „Бъди, бъди...„
Но вече знам, признавам.
Съдбата с кръв изписва, букви, думи, редове.
И живея с тленната Надежда
Че един ден ще гледам в мир спокойното небе...