Бъди честита и обичана
на жена ми
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди...
Не те целунах първо по очите ,
защото омагьосан бях от чувства,
целунах ти косите и мечтите...
Животът е изкуство!
Ти повярва и пое от топлината.
Танцът на годините започна.
Щастие не може да се смята,
то е реципрочно.
Думите ми днеска хубавеят.
Нека и оставащото време е такова.
Нека истините да живеят,
другото е всепоглъщаща тревога.
Хайде да се подсладим с усмивка.
Сладост - на живота ни прилича.
Остани си същата щастливка
и се чувствай всячески обичана!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
