Бъди такава
Лицето си защо от всички криеш?
Воалът, ако бъде ти свален,
ще ахна изумен! ... И ще завие
гладът на единака - вълк у мен.
Навярно е дарил те по рождение
сам Господ със неземна красота,
че с други да дели това вълшебие
съпругът ти ревнив не пожела?
Лицето ти дали не е докоснал
тук дяволът с нажежена дамга
и тичам подир тебе омагьосан,
но без, дори за миг, да доближа?
Красива ли си ти или пък грозна,
далечна ти - от светска суета,
дори и някой друг да къса грозда
набъбнал от нектар и от нега-
бъди такава, истинска и зряла,
преливаща от чувства и копнеж-
в победите на преходната слава
мига живей! - На птиците в летеж.
© Иван Христов All rights reserved.
