Здравей, приятелко, сама ли си, кажи?
От очите ти вали ли дъжд отново?
По пътя трънен тежко се върви,
когато нямаш броня... Нищо ново !
Ти знаеш, често хлябът е корав,
но мекият, пък, бързо се премачква.
Не падай! Не и точно този път,
когато другите това от теб очакват.
Веднъж сведеш ли погледа смирено
и без вина излезеш ли виновна,
допуснеш ли да бъдеш победена,
за да получиш малък къшей обич...
Загубила си всичко. Престани!
В живота няма прошка на парчета.
Обичат ли те, думата" прости"
не се изрича - просто се усеща!
Понякога дори и без вина
по-умният, навярно, ще отстъпи?
Но не навеждай глупаво глава!
Сълзите ти са всъщност твърде скъпи,
за да пролееш даже и една
за някой, който в студ е оцелявал...
Бъди такава! - истинска жена,
каквато аз отдавна те познавам!
(на моята прекрасна съпруга)
© Йордан All rights reserved.