Feb 25, 2014, 9:47 PM

Българи

  Poetry » Civic
481 0 0

Буйно племе вече оскотяло,
незнайно дълъг път е извървяло.
Начало славно, а краят жалък,
и днес се бори за следващия залък.

Във таз борба страшна
няма капка гордост.
Целта сега е важна,
не свобода или покорност.

И всеки гледа, гледа.
През светогледа свой,
който изковал е, в годините на младост,
през свойте най-големи трудности и радост.    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...