Българийо
Обичам те бяла във сънища бели -
като забрадка на млада жетварка.
Като вълните на изток запели
под слънцето - юлско и жарко.
Зелена те искам тъй както гората -
със цветни поляни, с потоци и птици
със пасища тучни, отдето тревата
ме гледа с зелени зеници.
Червена те любя.В кръв плувнала рана.
Белязала белите ризи хайдушки.
И оня юнак, що лежи на Балкана,
венчал се за тънката пушка.
Българийо, майко! Една си за мене.
От никой не стигната горда орлица.
Когато изрони се моето време,
в пръстта ти ще стана тревица.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
