Dec 22, 2014, 1:39 PM

България

  Poetry » Other
523 0 0

Ние българите някога живели сме в Азия

и от там започва нашата история,

но след тежка вътрешна инвазия

напуснали континента непокорните хунори.

 

Създали и тук държава велика,

пълна със смели и достойни хора,

останали са днес от нея руини и антики

и никой за нея не говори.

 

А натяква ни се, че цялата ни история

е пълна само с робства и падения.

На кой му пука днес за Фанагория,

на кой му пука за отминали сражения.

 

За нас българите има не една повеля

и не веднъж отдавал ни е чест светът,

а ние знаем само:

Ботев българин го е застрелял,

Левски българин осъдил го е на смърт.

 

Не го отричам и с това не се гордея,

 във всяка нация си има помияри.

Лошото е, че сами се оплюваме  и  злобеем

и се съдим, а защо не знаем.

 

И няма значение кой какво говори,

България имало я е и ще я има,

та нали и ние сме хунори,

а те по дух и в боя са непобедими.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....