Бърборанче
До скала вековна ручейче минава,
то на нея все говори и я занимава.
- Бър, бър, дър бълбук,
радваш ли се, че съм тук?
Мно-о-го съм живяло,
много съм видяло,
много чувало,
ча-а-к до океана съм пътувало.
- Ручейче, бърбориш много - дума му скалата -
с приказки излишни
пълниш ми главата.
Мно-о-о-го си видяло,
но в родното си място
ти не си се спряло.
Аз съм си добре така,
здраво стъпила на родната земя.
Ти далече до чужбина ходиш,
по места незнайни бродиш.
Знам те, вкъщи няма да се върнеш,
там в река, а после в океан ще се превърнеш.
Щом пресъхнеш, кой за тебе ще научи?
Аз съм тук, каквото да се случи.
© Иван Иванов All rights reserved.
