нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия
***
Само родените навреме
не ги убиват,
когато бързат
да умрат предварително.
Така се започва винаги-
някой ти дава времето
и от теб
нищо не зависи.
Два, три фалшиви такта
на кълнящо се ехо,
че е баща
на всички иронии.
***
всички уточнения
на време
падат като камъни
от небето
твоето Никога
и моето Някога
са ангели
които ги хвърлят
***
любовта ни е
бърза и хищна
стоножка
докато ти й
дърпаш юздите
аз се опивам
да й обуя
обувките
***
Когато фасулът увря,
си признахме
единствената реалност.
Прегърнахме грозната
истина
и се отрекохме
от виновната правда.