Бързане
Въздишаме и вечно бързаме,
От слушане ушите ни болят.
Говорим много и не чуваме,
а бялото в косите е цветът.
Избираме да се преструваме,
че всеки ще остане вечно млад.
Насъщният от „био“ пазаруваме
и питаме кои сме в „прайд“ парад.
Усмивката в мига е поразмазана,
от селфито сияе „мармалад“,
а грешката човешка е наказана
с перпетомобиле напред-назад.
Най-бързото ни носи надпревара.
Най-скъпото прибавя суета.
Забравяме по-често, че сме хора,
а търсим чудесата на света.
Айфоните са сраснали с ръцете
от чувствата творим емотикони.
Живеем във война на умовете
и търсим Вяра в църкви и икони.
Забързани градим си битието,
ковем закони, мислим в правила.
Превръщаме и пулса на сърцето
в движение на мозък и тела.
Отлитат дните ни подгонени
като ята от вятъра наесен.
А припеви от времето заровени
Не помнят родната си песен.
И бързаме, но вече не сънуваме
ни ангела вестител, ни дявола рогат.
А как планувахме, че ще векуваме
в най-умната игра „Стани богат“.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
