Въздишаме и вечно бързаме,
От слушане ушите ни болят.
Говорим много и не чуваме,
а бялото в косите е цветът.
Избираме да се преструваме,
че всеки ще остане вечно млад.
Насъщният от „био“ пазаруваме
и питаме кои сме в „прайд“ парад.
Усмивката в мига е поразмазана,
от селфито сияе „мармалад“,
а грешката човешка е наказана
с перпетомобиле напред-назад. ...