БЮРЕК ЗА БОГА

В брадясали мъгли потъна Варна.

Вони на изгорял бензин и дим.

А ние – покрай старата пекарна,

на пейката със лудия седим.

Той тихичко за нещо си приказва,

аз тихичко за нещо си мълча –

изядохме си баничката мазна,

постлали смачкан вестник за бохча.

Почерпих го с едно шишенце сайдер,

тютюн му сипах в кривия чибук.

Едно ченге дойде – и каза: – Хайде,

омитайте се двамата от тук!

Добре, де! – ще си идем, кой отдето

на този свят за миг е тук дошъл! –

аз – с римичките свои – към небето,

а той – да дири нейде друг акъл.

И двамата живеем адски просто,

какво му трябва друго на човек?...

Красивата илюзия, че Господ

дойде да хапне с нас парче бюрек.