* * *
Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие,
отиде си смелостта
да поискаш...
а щеше да ти се даде.
© Мария All rights reserved.
Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие,
отиде си смелостта
да поискаш...
а щеше да ти се даде.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...