* * *
М Н О Г О Л И Ч Н О У С Е Щ А Н Е
Неописуеми състояния
припяват прибойно.
Нападат, отдръпвайки се
и отстъпват нападайки.
Всичко е чудо.
От ултра до инфразвуци и багри.
Но някъде няма “някога”.
Преживяното е магия,
съпреживяното - памет.
Всъщност има ли нещо,
когато сто еона неща
са на върха на една игла.
И аз се ровя из тях
балансирайки,
непоправимо безпомощна,
опряла атоми
върху бастуна на словото.
Хаотично се пренареждам,
докато се изгубя изцяло.
Тогава е най-сладко,
защото броя нивата на осъзнаването.
Те са точно толкова,
колкото на неосъзнаването.
Аз съм в центъра у дома,
в тишина, съпроводена
с тръпката на отсъствието.
Покланям се смирено
и благославям.
Наивни хора крещят за нещо
и се жалят.
Не разбирам смисъла на думите им.
Спирам и почивам,
защото получаването
е подножие на отнемането.
Синусоида като мълния
ме поразява, но е стъпало.
Странни крушенци сме -
все отлагаме пътуването към брега.
Днес исках да си поплача,
но загубих сълзите
и само хлипам.
Възкресявам усещането,че ме има.
За да се връщам в него,
нося огледало.
И други го правят.
Ако от всички огледала направим едно,
ще уловим Истината.
© Диана Кънева All rights reserved.
