О, Афродита, опази ме от желанието да го докосна...

Много сили ми трябват сега -

да отблъсна от тебе душата си.

Много разум и трезва глава -

да ги опълча против нежността ти.

       Сама съм обаче в тази борба,

       а вие отстреща сте двама.

       Кога си спечелил на своя страна

       желанието ми прегради да няма?

Да допусна не искам твоята близост,

защото е просто погубващо.

Моля за себе си от богинята милост

и пъдя от мислите чувството.

        Защо ли машина на времето няма,

        да върна с бутона назад пет лета,

        да мога да имам страстта ти голяма,

        да говоря и мисля за теб без забраната.

Всяка дума, свързана с теб,

носи днес отрицание.

Всяка мисъл и поглед за теб

са пленени в разумно съзнание.

       Както казваш, аз съм силна жена

       и надраснала своите години.

       Бих предпочела вместо това

       да извикам: "С теб ще замина!"

Но не мога, защото не трябва,

а не че не искам сега

победена да бъда, опровергана и слаба

в неравностойната вътрешна своя борба.

       Май тази молитва към богинята гръцка

        не носи сила и страст както би трябвало.

        А аз се надявам да не се скъса връзката

        между мене и тебе - днес и завинаги.

Знаеш ли колко власт ми е нужна сега -

да отвърна от тебе очите си,

колко ум и студено учтиви слова -

да не те пожелая за себе си!