...
О, Афродита, опази ме от желанието да го докосна...
Много сили ми трябват сега -
да отблъсна от тебе душата си.
Много разум и трезва глава -
да ги опълча против нежността ти.
Сама съм обаче в тази борба,
а вие отстреща сте двама.
Кога си спечелил на своя страна
желанието ми прегради да няма?
Да допусна не искам твоята близост,
защото е просто погубващо.
Моля за себе си от богинята милост
и пъдя от мислите чувството.
Защо ли машина на времето няма,
да върна с бутона назад пет лета,
да мога да имам страстта ти голяма,
да говоря и мисля за теб без забраната.
Всяка дума, свързана с теб,
носи днес отрицание.
Всяка мисъл и поглед за теб
са пленени в разумно съзнание.
Както казваш, аз съм силна жена
и надраснала своите години.
Бих предпочела вместо това
да извикам: "С теб ще замина!"
Но не мога, защото не трябва,
а не че не искам сега
победена да бъда, опровергана и слаба
в неравностойната вътрешна своя борба.
Май тази молитва към богинята гръцка
не носи сила и страст както би трябвало.
А аз се надявам да не се скъса връзката
между мене и тебе - днес и завинаги.
Знаеш ли колко власт ми е нужна сега -
да отвърна от тебе очите си,
колко ум и студено учтиви слова -
да не те пожелая за себе си!
© Славяна All rights reserved.
