Аз не зная, госпожо във бяло
колко време Ви гледам оттук
и мечтая за ново начало
там далече при топлият юг.
Аз не зная, но тъй ми се струва,
че изпраща Ви мойта съдба.
Тя ме кара към Вас да заплувам,
да загребвам морето с весла.
Тя ми праща от своите знаци,
тя ме буди с арфа звънлива!
Долетяла от звездните раци,
белотата Ви в мен се разлива!
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
