Аз не зная, госпожо във бяло
колко време Ви гледам оттук
и мечтая за ново начало
там далече при топлият юг.
Аз не зная, но тъй ми се струва,
че изпраща Ви мойта съдба.
Тя ме кара към Вас да заплувам,
да загребвам морето с весла.
Тя ми праща от своите знаци,
тя ме буди с арфа звънлива!
Долетяла от звездните раци,
белотата Ви в мен се разлива!