Върви си щом ти стана тясно
душата ти да обитавам
щом всеки ден ти е еднакъв
като във филм с един участник
в река се къпеш все си жаден
и сълзите ми не помагат
да сгрея сърцето ти от камък
отивай си тук няма нищо
което да не съм ти дала
и огънят от мен запален
превърна се в угаснала жарава
не спирай и не се обръщай
не те задържам с нищо, не изисквам
но само знай когато тръгнеш
да топлиш нощите си тъмни
едно те моля... не се връщай.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
