westlife
70 results
Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне ...
  1067 
Страхувам се, че ставам ясновидка,
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани, ...
  552 
Ела със мене да послушаме дъжда,
светът гори, но ти не трябва да се плашиш,
сред мрака винаги прониква светлина
и даже Господ е понякога безстрашен
със своята безмълвна тишина, ...
  474 
Ранявах те,на шишове въртях
душата си... тя капна от умора,
желаех да съм истинска... не бях
и тя реши да спре от изнемога.
И думите ми ледени до скреж ...
  561 
- Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?
- Разбира се, нали съм примата в театъра
и виждаш ли как публиката я хареса,
единствено не беше одобрена от писателя,
но той какво ли пък разбира, ...
  633 
От днес в обятията ти ще спя,
ръцете ти около мен да са обвити,
в кошмарната забрава на съня,
от всичко лошо да сме скрити.
Ще бъдем само двама през нощта. ...
  576 
Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...
  704 
Не трябваше да се хабиш напразно
със думи кухи, непокрити обещания -
талантите ти, толкова разнообразни,
пораждат в мене само разкаяния,
че съм отритнала доброто попадение ...
  617 
Боли почти като смъртта
със нажежена бяла болка
не се обичаме нали съдба
ти взе ми всичко без упойка
открадна ми дори душата ...
  907 
Къде изчезна момичето от снимките,
сега дори се питах, дали съм била жива,
или съм я създала, улавяйки прашинките,
от нейната душа, останала без сила...
прашинка след прашинка я издухах, ...
  746 
Седми ден безсъние... лекарите казват, че на седмия ден без сън губиш ориентацията си, не знаеш кое е реално и кое не. Аз знам, реалността ме блъска като наковалня без милост и почивка. Теб те няма. Очите ми парят, но умът и душата синхронно кротуват, чакайки момента, когато ще започна да халюцинира ...
  697 
"Трети ден не спя, не мога, единственото, което виждат очите и сърцето ми, си ТИ!!! Въпреки усилията ми, нито скъсаните снимки, нито изхвърлените вещи ми спомогнаха да те преодолея... И какво всъщност означава да преодолееш някого? Можеш да преодолееш скокове с препятствия, гравитацията, дори смъртт ...
  799 
Нежна съм, когато чувствам мисълта ти,
красива съм, когато търсят те очите ми,
добра съм, когато гали ме усмивката ти,
силна съм, когато искаш само мен,
истинска съм, когато ме обичаш, ...
  823 
Дали не живеем живота на заем,
създаден от някой безумен творец,
който по грешка човек е изваял,
а просто е правел ненужен слепец.
Слепец, който не вижда мечтите, ...
  647 
Не просто жена, а сияйна икона
с открито, преди лъчезарно лице
което отдавна усеща умората
с хиляда торби и в двете ръце.
Прегърбена крета, направо залита ...
  647 
Все те гоня, винаги се връщаш,
не желая нищо общо с теб да имам
но не питаш, просто се обръщаш
и помиташ всичко... стига... стига!!!
Счупи ми сърцето, а в душата ...
  756 
Не си ли научи вече урока...?
Обърнах се - ха! моят ангел-хранител
ме гледаше с укор, сякаш съм стока.
Какъв ти хранител, по-скоро тровител
на мойте опнати нерви... ...
  1205 
Съдбата се гмурна в очите ми -
тя имаше светли коси,
пресъхнаха мигом сълзите ми,
стопени в кафяви очи.
Ръцете потърсиха моите, ...
  1537  12 
Станах на 34, хей така си отлетяха
без любов, без капчица вълнение към някого
и някак странно безсърдечна,
докога ще бъда бездушевна,
безлюбовна, безпристрастна, ...
  655 
Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде ...
  640 
Имах пълен куфар, претъпкан с надежди,
малко по малко заради теб те се стопиха,
а бяха големи, неземни, безкрайни, безбрежни
и всичките сякаш за миг от секунда се изпариха.
Защо го направи, как не можа да преглътнеш, ...
  677 
На нищо не успях да се науча,
кога да мразя и по колко да обичам
и някак все не можех и да случа
при кой да спра и от кого да тичам...
Та малко ли знаци ми даде съдбата ...
  681 
Ще дойде лятото, косата ще порасне
и пак животът ще си влезе в цикъл,
тотално раната в душата ще зарасне,
сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.
Дали ще бъда същата както преди тогава, ...
  663 
Когато вече няма да ме има,
земята ще си се върти, както преди
ще бъде вероятно люта и студена зима,
ще каже майка ми "Тя и във такава се роди".
Ще има и виелица, и сняг парцален, ...
  533 
Ти ми скъса душата на две,
като тънка хартия раздра се.
Колко ли време ще ми трябва на мен,
за да слепя всяко късче литнало с теб?
Колко ли струва човешка душа, ...
  781 
Ти, слабост моя проклета,
как сладко ме гледаш в очите,
защото знаеш, че съм крепост превзета
и редиш си с усмивка широка лъжите.
Никакъв срам не прозира у тебе, ...
  607 
Ти открадна всичко от мене без жал
и превърна живота ми в погребение пищно.
Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,
за безверника всичко, за мене си нищо.
Колко дълги молитви отправях към теб, ...
  558 
Когато спра наистина да те обичам
реките ще пресъхнат в своите корита
и бури след бури света ще връхлитат
небе ще чернее,ще изчезнат звездите.
Вулкан ще изригне и огнена лава ...
  972 
Прегръщаха се като полудели,
целувките им бяха неизмерни,
две тела, две безконечни хали,
без да знаят, че смъртта е неизбежна.
А любовта ги пазеше докрай ...
  732 
Нека си го кажем право, с точна искреност в очите,
ние не съвсем внезапно, очакващо се отегчихме,
започнахме добре, но някак посивяха дните
неосъзнато, но едва ли, чувствата си разделихме.
Ти си стана същият, до лудост познат реалист ...
  580 
Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи ...
  538 
***
За тебе бях една измислица,
а не реален образ в огледалото,
красивата жена със две лица,
която нарушаваше покоя ти
до толкова, че моята повърхност, ...
  661 
***
Добър вечер, госпожо СЪДБА,
дали е удобно до Вас да приседна
и тихичко да попитам, за някои неща,
докога ще я караме двете така?
Докога, мила моя СЪДБА, бавно ...
  572 
"Неделята не е от любимите ми дни, тогава съм най-депресирана. Само като си погледна паяжините по стените и мизерните плочки в банята, съвсем се скапвам. Но вече се бях събудила и цялото ми мизерно същество, крещеше (цигара и кафе). Нямаше друг начин, освен да стана. Минах през огледалото на пълна с ...
  817 
***
... И ти ми обещаваше звезди
да осветяват нашата пътека,
която заедно да извървим
притиснати един във друг навеки.
В очите ти прозираха сълзи ...
  588 
Аз те чаках, но ти не дойде,
аз те чаках, а ти си отиде,
без да знам ни защо, ни къде
любовта ми след тебе загина.
Аз се мъчех във страшния студ, ...
  618 
Стела, Метлиц - две думи, които бяха оста, на която се въртеше моята вселена. Метлиц - звучеше ми като невероятна симфония, страстна, дръзка, лирична и красива. Колкото да ми се е струвало и на мен самия невъзможно, бях влюбен още повече в нея. Бях лудо,побъркано лудо, безумно лудо влюбен в жена си. ...
  1081 
Беше вечер, странно тъмна вечер,
когато те видях за първи път
помислих си: "Е, твърде късно е, обречени,
нещата помежду ни ще умрат."
И те умряха, но кой да мисли за това, ...
  585 
Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...
  920 
Колко още по-несправедливо трябва да стане отношението на обществото към жените, за да надигнат глави от вековната дупка? Задавал ли си е някой въпроса, с какво по-точно ни превъзхождат мъжете, за да имат подобно отношение към нас? Истината е, че с нищо! Кой и кога реши, че ние сме нежната половина ...
  1203 
Random works
: ??:??