westlife (Камелия Кацарска)

Мейл до Божественото 🇧🇬

Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне ...

westlife

Essays » Philosophical

2015-12-05T22:47:15+02:00 1.5K 1 1

Страхувам се 🇧🇬

Страхувам се, че ставам ясновидка,
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани, ...

westlife

Poetry » Philosophical

2015-04-23T22:30:44+03:00 1K 3

Карнавал 🇧🇬

Ела със мене да послушаме дъжда,
светът гори, но ти не трябва да се плашиш,
сред мрака винаги прониква светлина
и даже Господ е понякога безстрашен
със своята безмълвна тишина, ...

westlife

Poetry

2014-05-04T12:26:32+03:00 895 1

На 39 🇧🇬

Ранявах те,на шишове въртях
душата си... тя капна от умора,
желаех да съм истинска... не бях
и тя реши да спре от изнемога.
И думите ми ледени до скреж ...

westlife

Poetry » Other

2013-05-14T20:47:37+03:00 968 1

Пиесата 🇧🇬

- Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?
- Разбира се, нали съм примата в театъра
и виждаш ли как публиката я хареса,
единствено не беше одобрена от писателя,
но той какво ли пък разбира, ...

westlife

Poetry » Other

2011-07-02T00:24:04+03:00 1.1K 1

***** 🇧🇬

От днес в обятията ти ще спя,
ръцете ти около мен да са обвити,
в кошмарната забрава на съня,
от всичко лошо да сме скрити.
Ще бъдем само двама през нощта. ...

westlife

Poetry

2010-09-15T23:21:04+03:00 897 1 1

Oще нося... 🇧🇬

Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...

westlife

Poetry » Philosophical

2010-09-08T21:26:32+03:00 1.2K

***** 🇧🇬

Не трябваше да се хабиш напразно
със думи кухи, непокрити обещания -
талантите ти, толкова разнообразни,
пораждат в мене само разкаяния,
че съм отритнала доброто попадение ...

westlife

Poetry » Philosophical

2010-06-16T15:09:57+03:00 981 4

В полунощ 🇧🇬

Боли почти като смъртта
със нажежена бяла болка
не се обичаме нали съдба
ти взе ми всичко без упойка
открадна ми дори душата ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-11-09T13:08:53+02:00 1.3K 1 7

Душата ми 🇧🇬

Къде изчезна момичето от снимките,
сега дори се питах, дали съм била жива,
или съм я създала, улавяйки прашинките,
от нейната душа, останала без сила...
прашинка след прашинка я издухах, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-10-14T22:41:59+03:00 1.1K 3

Началото 1 🇧🇬

Седми ден безсъние... лекарите казват, че на седмия ден без сън губиш ориентацията си, не знаеш кое е реално и кое не. Аз знам, реалността ме блъска като наковалня без милост и почивка. Теб те няма. Очите ми парят, но умът и душата синхронно кротуват, чакайки момента, когато ще започна да халюцинира ...

westlife

Prose » Letters

2009-09-24T20:19:03+03:00 1.1K 4

Началото 🇧🇬

"Трети ден не спя, не мога, единственото, което виждат очите и сърцето ми, си ТИ!!! Въпреки усилията ми, нито скъсаните снимки, нито изхвърлените вещи ми спомогнаха да те преодолея... И какво всъщност означава да преодолееш някого? Можеш да преодолееш скокове с препятствия, гравитацията, дори смъртт ...

westlife

Prose » Letters

2009-09-23T20:15:52+03:00 1.2K 3

Ти... 🇧🇬

Нежна съм, когато чувствам мисълта ти,
красива съм, когато търсят те очите ми,
добра съм, когато гали ме усмивката ти,
силна съм, когато искаш само мен,
истинска съм, когато ме обичаш, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-09-21T15:51:36+03:00 1.2K 9

Живот на заем 🇧🇬

Дали не живеем живота на заем,
създаден от някой безумен творец,
който по грешка човек е изваял,
а просто е правел ненужен слепец.
Слепец, който не вижда мечтите, ...

westlife

Poetry » Philosophical

2009-09-12T00:43:14+03:00 1.1K 4

Жена 🇧🇬

Не просто жена, а сияйна икона
с открито, преди лъчезарно лице
което отдавна усеща умората
с хиляда торби и в двете ръце.
Прегърбена крета, направо залита ...

westlife

Poetry » Philosophical

2009-08-21T20:28:26+03:00 1K 1 3

Любов?! 🇧🇬

Все те гоня, винаги се връщаш,
не желая нищо общо с теб да имам
но не питаш, просто се обръщаш
и помиташ всичко... стига... стига!!!
Счупи ми сърцето, а в душата ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-08-02T23:17:12+03:00 1.2K 3

Разговор на четири очи 🇧🇬

Не си ли научи вече урока...?
Обърнах се - ха! моят ангел-хранител
ме гледаше с укор, сякаш съм стока.
Какъв ти хранител, по-скоро тровител
на мойте опнати нерви... ...

westlife

Poetry

2009-07-02T15:51:13+03:00 1.9K 9

Само с теб 🇧🇬

Съдбата се гмурна в очите ми -
тя имаше светли коси,
пресъхнаха мигом сълзите ми,
стопени в кафяви очи.
Ръцете потърсиха моите, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-06-29T12:22:02+03:00 2.1K 12

Пропаст 🇧🇬

Станах на 34, хей така си отлетяха
без любов, без капчица вълнение към някого
и някак странно безсърдечна,
докога ще бъда бездушевна,
безлюбовна, безпристрастна, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-06-22T21:17:09+03:00 1.1K 3

Никога вече 🇧🇬

Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-06-20T23:13:04+03:00 1K 2

Цунами 🇧🇬

Имах пълен куфар, претъпкан с надежди,
малко по малко заради теб те се стопиха,
а бяха големи, неземни, безкрайни, безбрежни
и всичките сякаш за миг от секунда се изпариха.
Защо го направи, как не можа да преглътнеш, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-06-18T20:09:43+03:00 1.1K 5

Аз 🇧🇬

На нищо не успях да се науча,
кога да мразя и по колко да обичам
и някак все не можех и да случа
при кой да спра и от кого да тичам...
Та малко ли знаци ми даде съдбата ...

westlife

Poetry

2009-05-13T18:41:56+03:00 1.1K 3

Кръговрати 🇧🇬

Ще дойде лятото, косата ще порасне
и пак животът ще си влезе в цикъл,
тотално раната в душата ще зарасне,
сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.
Дали ще бъда същата както преди тогава, ...

westlife

Poetry » Philosophical

2009-05-11T19:34:32+03:00 1.1K 3

Завещание 🇧🇬

Когато вече няма да ме има,
земята ще си се върти, както преди
ще бъде вероятно люта и студена зима,
ще каже майка ми "Тя и във такава се роди".
Ще има и виелица, и сняг парцален, ...

westlife

Poetry » Philosophical

2009-05-07T21:48:05+03:00 907 3

Нахалство 🇧🇬

Ти ми скъса душата на две,
като тънка хартия раздра се.
Колко ли време ще ми трябва на мен,
за да слепя всяко късче литнало с теб?
Колко ли струва човешка душа, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-05-04T12:18:50+03:00 1.2K 5

Без отговор 🇧🇬

Ти, слабост моя проклета,
как сладко ме гледаш в очите,
защото знаеш, че съм крепост превзета
и редиш си с усмивка широка лъжите.
Никакъв срам не прозира у тебе, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-05-01T13:33:16+03:00 1K 6

Негово Величество 🇧🇬

Ти открадна всичко от мене без жал
и превърна живота ми в погребение пищно.
Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,
за безверника всичко, за мене си нищо.
Колко дълги молитви отправях към теб, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-04-28T17:38:39+03:00 947 6

Обичам те!!! 🇧🇬

Когато спра наистина да те обичам
реките ще пресъхнат в своите корита
и бури след бури света ще връхлитат
небе ще чернее,ще изчезнат звездите.
Вулкан ще изригне и огнена лава ...

westlife

Poetry » Love

2009-04-21T17:05:17+03:00 1.4K 9

Неизмеримо 🇧🇬

Прегръщаха се като полудели,
целувките им бяха неизмерни,
две тела, две безконечни хали,
без да знаят, че смъртта е неизбежна.
А любовта ги пазеше докрай ...

westlife

Poetry » Love

2009-04-20T10:31:13+03:00 1.2K 8

Посоки 🇧🇬

Нека си го кажем право, с точна искреност в очите,
ние не съвсем внезапно, очакващо се отегчихме,
започнахме добре, но някак посивяха дните
неосъзнато, но едва ли, чувствата си разделихме.
Ти си стана същият, до лудост познат реалист ...

westlife

Poetry » Philosophical

2009-04-17T13:08:48+03:00 991 6

Сезони 🇧🇬

Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи ...

westlife

Poetry » Philosophical

2009-04-16T14:49:03+03:00 931 4

*** 🇧🇬

За тебе бях една измислица,
а не реален образ в огледалото,
красивата жена със две лица,
която нарушаваше покоя ти
до толкова, че моята повърхност, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-04-14T10:45:43+03:00 1.1K 9

*** 🇧🇬

Добър вечер, госпожо СЪДБА,
дали е удобно до Вас да приседна
и тихичко да попитам, за някои неща,
докога ще я караме двете така?
Докога, мила моя СЪДБА, бавно ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-04-07T20:38:53+03:00 947 3

Ерика 3 "Колкото - толкова" 🇧🇬

"Неделята не е от любимите ми дни, тогава съм най-депресирана. Само като си погледна паяжините по стените и мизерните плочки в банята, съвсем се скапвам. Но вече се бях събудила и цялото ми мизерно същество, крещеше (цигара и кафе). Нямаше друг начин, освен да стана. Минах през огледалото на пълна с ...

westlife

Prose » Novellas and novels

2009-04-05T14:36:38+03:00 1.2K 3

*** 🇧🇬

... И ти ми обещаваше звезди
да осветяват нашата пътека,
която заедно да извървим
притиснати един във друг навеки.
В очите ти прозираха сълзи ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-04-01T20:17:14+03:00 1K 4

Смътно чувство 🇧🇬

Аз те чаках, но ти не дойде,
аз те чаках, а ти си отиде,
без да знам ни защо, ни къде
любовта ми след тебе загина.
Аз се мъчех във страшния студ, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-03-29T23:21:44+03:00 1K 3

Студен като живота - 5 част 🇧🇬

Стела, Метлиц - две думи, които бяха оста, на която се въртеше моята вселена. Метлиц - звучеше ми като невероятна симфония, страстна, дръзка, лирична и красива. Колкото да ми се е струвало и на мен самия невъзможно, бях влюбен още повече в нея. Бях лудо,побъркано лудо, безумно лудо влюбен в жена си. ...

westlife

Prose » Novellas and novels

2009-03-21T18:47:00+02:00 1.5K 2

Невъзможно е 🇧🇬

Беше вечер, странно тъмна вечер,
когато те видях за първи път
помислих си: "Е, твърде късно е, обречени,
нещата помежду ни ще умрат."
И те умряха, но кой да мисли за това, ...

westlife

Poetry » Blank verse

2009-03-19T22:36:57+02:00 1K 2

Ерика 2 "Колкото толкова" 🇧🇬

Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...

westlife

Prose » Novellas and novels

2009-01-30T21:48:54+02:00 1.3K 5

Докога ще вярваме в митове? 🇧🇬

Колко още по-несправедливо трябва да стане отношението на обществото към жените, за да надигнат глави от вековната дупка? Задавал ли си е някой въпроса, с какво по-точно ни превъзхождат мъжете, за да имат подобно отношение към нас? Истината е, че с нищо! Кой и кога реши, че ние сме нежната половина ...

westlife

Podcasts » Social articles

2009-01-29T11:05:12+02:00 1.6K