Cамо звук съм, душа
Чувствам, дишам... Дали?
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май,
просто миг - скоротечен,
искам обич – без край,
не заспивам... далече,
всеки сън – нелюлян,
в мътна локва – луната
с мокра, тръпнеща длан,
тъжна и непозната.
Тази сянка сега,
тя е ваша – не моя.
Шепа думи, тъга...
Пак смутих ви покоя.
Нямам дом, само стих,
нищичко не тежи ми,
само шепот съм тих,
шепа глупави рими
свят, по свят ги руша.
Нищо читаво няма,
само звук съм, душа
и си тръгвам. Без драма.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
