Цар Алко
Цар Алко
На Р.
Една нощ в притихналата стая
тъгата тихичко запя.
В безсънна нощ безсъници витаят,
на мислите в безредната тълпа.
Магьосница направи ми магия -
бутилката съдбовно възжелах,
че глутници в душата вият
в часа на синята мъгла.
И всяка нощ бутилката ми шепне.
Танцува там един кристален бог.
Настана празник - пир великолепен -
самотен пир, самотен диалог.
А после чух - промъкна се тъгата
и ехото в ъглите занемя.
Бе свършен танцът, песента изпята,
стихът - изтлян, смехът – изсмян.
И възцари се на света цар Алко
сред тържества и отчаяния.
Среднощен цар, среднощна катафалка.
Мълчание. Мълчание…
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
