Царици на живота
Обичта, обичтааа!
Хрисима, всеотдайна и светла!
Да обичаш се учиш от пример добър,
спазвайки божи съвети
или просто природно го имаш това,
като майчина клетва.
Уважавай, почитай, жертвай,
дарявай, не предавай, не забравяй,
раздай доброта, чуй любовта,
помагай и тъй все нататък!
Да обичаш трябва,... си длъжен,
когато заслужил е някой!
Любовта, любовта!
Тази лудост красива!
Мъдростта премълчава,
пред нея почитателно свежда глава
щом усети какво в сърцата на влюбени става.
Любовта... порив нежен, нелечима тъга,
ненаситна прегръдка, сладка нега!
Зов усетен от нагон, флуиди и похот,
от безсилие да се бориш с всичко това
... и не плаши те Ада.
Любовта толкова нежна,
динамична, обична, извисила духа,
устремена да достигне върха
и успяла... трудно да диша.
Кой ще каже как се случва това?!
Обичта, любовта...
на живота царици.
Всички техни роби сме,
при това бунт не вдигаме,
а бижута са тез белезници.
© Иван Иванов All rights reserved.
