Кога пък пак успя година да отмине?
Така и не разбрах кога се той планира,
но совата донесе - чудна новина -
в гората бал ще има, с вино и сирена.
Не купих нова рокля - със стара се явих, ...
Благодарна съм за това, че имам чувства,
благодарна съм за това, което съм.
Благодарността май е изкуство,
изчезващо с заглъхващия звън.
Благодарна съм за това, че не очаквам, ...
Когато ежедневието те смачква със въпроси
и отговори никой не предлага,
когато тежестта на сивото си носиш
без шанс дори за мъничка награда,
когато имаш нужда от розово и жълто, ...
Вдъхновен от едноименната песен на ФСБ (текст - Михаил Белчев)
Пак ще се срещнем - след 10 години.
Пак ще се срещнем. Или може би не.
Дните ни тесни и нощите - сиви,
не са точно повод да се гордеем. ...
Не, не се срамувам да обичам.
Нито пък дори да го признавам.
И не мисля, че е редно да бушува
в душата ми несподелена рана.
Не, не се срамувам да живея. ...
Пристигнах аз на бала нейде по средата,
паркирах си набързо на паркинга метлата,
отидох до казана и сипах си отвара,
и се заприказвах с вещицата стара.
Набързо ми разказа всички пресни клюки - ...
Паркирана стоеше метлата зад вратата
и ходих аз пеша от дни тъй из гората,
и билките си носих във раница на гръб,
и гъби, и къпини, дори и вълчи зъб.
Реших да проверя накрая резултата - ...
Отново ноктите си взе да точи в него,
но нещо не предвиди както трябва -
капан подготви ú и неусетно
хищницата взе, че в него падна.
Съблече я, без дума да продума, ...
Както сте разбрали, с метла съм вече нова -
от раз ей тъй си пали, модерна и комфортна.
Разчистването вкъщи отложих го за март,
че котката се мръщи от този препарат.
А и паяжините в ъглите си харесвам, ...
Крехка и свенлива, видимо невзрачна,
който я погледне, очите си присвива -
какво е това, което сякаш ще заплаче,
обръща се и бързо в ъгъла се скрива?
Ефектно синеок, наперен, устремен, ...
Провокирано от тема за безразсъдно шофиране в автомобилен форум
Не бързам, когато отворя очи -
то, слънцето, никъде няма да бяга.
Не бързам, когато колата бръмчи -
ще спра след малко на светофара. ...
Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...
Не виждаме кристала у дома си, ...
Летя си през гората със новата метла.
А старата продадох. Не, не е шега.
Малко ми е мъчно, но ще мине и това.
Новата е страшна - лети дори сама.
Има си спирачки, и даже климатик, ...
Зелено е. Зелено е навсякъде.
И пълно е със пролетни цветя.
Зеленото прониква във душата ми
и кара мислите ми да летят.
Летим със теб над цветовете, ...
Отново имах си проблеми със метлата,
ама за нова няма скоро да успея.
Не ще да спира вече хич, горката,
но лошото е, че и аз не спирам с нея.
Наскоро връхлетях насред гората ...
Забравих, че слънцето понякога блести
и изкривява моята реалност.
Забравих, че когато ме боли,
не бягство... трябва ми баналност.
Забравих, че опасности ме дебнат ...
Една за делник и една за празник,
една за работа и една за почивка,
една за вкъщи при семейния досадник,
една за детето - и то за мама пита.
Една за сутрин и една за вечер - ...
Искам вече да се измъкна
от този омагьосан кръговрат -
алармата, кафето, после зъбите,
под душа и в колата скачаш пак.
Опитвам се да събера парчетата ...
Една история, стара като света,
една история, дълга... цяла една сутрин...
Следобедът пречупен през сълза,
а следващият ден е... няма утре.
Един поглед и думи неизречени, ...
Искам да танцувам тази песен с теб.
Да ме прегърнеш и в тебе да притихна.
Да се движим бавно, погълнати от нея,
заслушани в прекрасните и стихове.
Искам да танцувам тази песен с теб. ...
Обичам те. Не зная как да ти го кажа,
без да използвам точно тези думи.
В дълбокото, знам, ще нагазя,
да ти призная, знам, ще е безумие.
Да, може би съм луда. От любов. ...
Аз искам да запазя тази лудост.
Аз искам да живея в този свят -
измислено-реален, той е чуден -
очакван, неочакван, непознат.
Аз искам да запазя своите мисли, ...
Генерална репетиция направих,
костюм, декори - всичко проверено,
хапчета достатъчно набавих,
и побързах - няма много време.
Скоро ще се върне той... ...
Днес репетирах смъртта си.
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах, ...
Настана вече време да проверя метлата,
от доста дълго дреме подпряна зад вратата.
Със паяжини покрита, дълбоко в прахоляка.
Ще я почистя бързо, ще полетя в гората.
Възседнах я и смело командата изрекох, ...
Отново имам празник и този път реших -
казана ще почистя преди да пиша стих.
Изтърках го старателно, до златния обков,
с киселина изплакнах го и светна като нов.
Във ъгъла разчистих, пометох прахоляка ...
Скелетът под леглото покрит е с много прах.
И вътре в гардероба има парче страх...
Отдавна не съм разчиствала ъглите,
там по навик си държа метлите.
И доста прах събра се на полицата, ...
Липсваш ми. Отново си далече,
отново телефонът ми мълчи.
И в джоба само скъсано билетче
от автобуса на желанията си ти.
Очаквам те. Очаквам те страхливо - ...
Аз искам да запазя тази лудост.
Аз искам да живея в този свят -
измислено-реален, той е чуден -
очакван, неочакван, непознат.
Аз искам да запазя своите мисли, ...
