Jan 26, 2020, 8:54 AM

Cбъркано 

  Poetry » Other
345 5 9

Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.

 

Затова сезонът, петият,
разболява ни и болката
къса ни на междуметия,
Обич. Толкова е, колкото...

 

И в косите, побелелите,
цветове разпръскват вишните.
Седмодневни са неделите,
понеделнишко – излишното.

 

Без дори да се поглеждаме,
тихичко четем душите си.
Лудост под ръка повеждаме,
там, към залеза на дните си.

 

Днес ми е такова – сбъркано,
шантав ден ми е – за вричане.
Чувствата – кълбо объркано...
Май приличат на обичане...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??