Cбъркано
Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.
Затова сезонът, петият,
разболява ни и болката
къса ни на междуметия,
Обич. Толкова е, колкото...
И в косите, побелелите,
цветове разпръскват вишните.
Седмодневни са неделите,
понеделнишко – излишното.
Без дори да се поглеждаме,
тихичко четем душите си.
Лудост под ръка повеждаме,
там, към залеза на дните си.
Днес ми е такова – сбъркано,
шантав ден ми е – за вричане.
Чувствата – кълбо объркано...
Май приличат на обичане...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
