Вървиш.
Туптиш.
Изгаряш.
Огнена стихия,
изгаря,
изпепелява,
човешки души - невежи - изгарящи,
на огън посявъщ - бурен.
О, не - цвете искрящо,
силно и нежно,
огнено сияние,
пролет златокоса,
изгряваща
утринна роса.
Прелитат
нежни звуци
в твоята земна
душа.
94г
© Сириус Надежда All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
