May 4, 2008, 6:33 AM

Целуната от Бог в сърцето 

  Poetry » Other
966 0 17
С мисъл, достигаща дълбините
на вселенската велика душа,
създаваш сезони на мечтите,
галени от най-нежната ръка.

С песен, в изгревите оживяла,
възраждаш страдащите ни сърца.
Кой те създаде - надежда бяла,
във сияние превръщаща нощта?

Като майска роза съвършена,
ти си посланието на небето.
Птица към висините устремена,
целуната от Бог в сърцето.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??