Jul 30, 2006, 12:00 PM

Целува стъпките ти вятърът

  Poetry
1.1K 0 25
Целува стъпките ти вятърът
припаднал в твоите нозе...
Докаснал с нежен шепот
красива струна в твоето сърце!
В просъница ще търси полет
към теб и звездното небе,
любов единствена недоживяна
теб вятърът не може да те спре...
Защо ли пак звездите се усмихват
и пак небето синьо тъй блести?
До тебе моите думи не достигат,
и звездното небе ...мълчи. 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се притеснявай от ниските оценки! Знай, че стихът ти е очарователен! Продължавай в същият дух!
  • Ех, Джейни! Прекарсен стих отново! Толкова си нежна!
  • Благодаря ви момичета!
    Радвам се на вниманието ви!
  • радваш ме истински...
  • любов единствена недоживяна
    теб вятърът не може да те спре...

    Може би е близо времето, когато любовта ще спре и понесла ни на крилете си ще продължи! Поздрав Джейни, прекрасен стих е това!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...