IvetaZh (Ивета Живкова)
13 2
Jan 3, 2014, 8:44 PM

Целувка на смъртта 

  Poetry » Love
885 0 7

Любовта идва, тя не пита.
Неканена, грешна в живота ни се вплита.
Любов стара, настояща…
Болката изгаря ни, безстрашна.
Лъжи, капани, мрежи и игли,
а оръжието на Купидон-стрели.
Остро, пробождащо, пораждащо сълзи,
Чувство едно… моля те, спри!

Как когато за щастието се потрудиш,
надежда, дори малка, губиш?
Слънцето за теб залязва,
дори Луна не се показва.
Защо баланса губи се така?
Защо да съм щастлива не мога да си разреша?
Веднъж поне с усмивка да изляза,
без да се налага от злия дух аз да се пазя.
Смехът ми да се чуе от далеч,
но не от броня или меч.
Но няма да се случи, знай!
 Любов без болка - няма, нито рай!

И всичко в мен остава,

сърце обаче вече няма
Разкъсано е то на две

между дявол и добро момче,
Кой ще ме обича и ранява,

кой белезите ще започне да добавя?
Нима изборът възможен е? Борба между разсъдък и сърце?
Защото любовта по-силна е от всичко, но пред болката - нищо не е.
Дори да прави хората щастливи,
в един момент съсипва ги и ги оставя полуживи.
Без душа, с късчета сърце…

раната дълбока е,
И нелечима е, страшна и коварна…
Завлича те веднага в Тартара
А Арахна мрежите си изтъка
 Портрет: Целувка на смъртта
И в един момент всичко се завръща
 А в следващия – тъмнината го поглъща.
Без усмивки, смях и повече сълзи…
Аз изгубих се… но ти върви.

© Ивета Живкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Любов без болка - няма, нито рай!" Толкова вярно...
  • Много много ми хареса!ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!!!!!!!!!ЛИЧИ СИ КАК ВСЯКА ДУМА ТИ Е ИЗЛЯЗЛА ОТ СЪРЦЕТО!!!!!И МНОГО ДОБРЕ ТЕ РАЗБИРАМ!!!ОПРЕДЕЛЕНО НЯМА КАК ДА СИ ПРЕКАЛИЛА, ЗАЩОТО ЧУВСТВАТА НИКОГА НЕ СА ПРЕКАЛЕНИ!!!!!!!!!!!ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ТИ МИ ДОКОСНА ДУШАТА!!!!ОПРЕДЕЛЕНО НОСИ ТЪГА, НО Е ТОЛКОВА КРАСИВО НАПИСАНО И ВЪЗДЕЙСТВАЩО!!!!!!МНОГО ВЪЗДЕЙСТВАЩО!!!!МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!И БЪДИ ЩАСТЛИВО ОБИЧАЩА И ОБИЧАНА!!!!!!!!
  • Опитай да го напишеш отново, но докато чувстваш
    Не е нужно да е с толкова думи и със същите.
    Само се опитай да визуализираш сама за себе си написаното и да го чувстваш. Тогава ще разбереш защо съм ти задала въпросите. И защо толкова личи, че просто си търсила думи да конструираш нещо като стих. Но това е само някаква конструкция от думи, в която може и да има меланхолия, но няма никакъв живот. Просто защото не си му дала нищо от себе си .
  • За мен, написаното значи много. Разбира се, просто почувствах, че трябва го завърша по този начин, с този дъх на меланхолия и се надявам да не съм прекалила. Вярвам в написаното, но ако някога изпадна в състояние на духа, в което е стиха... не мисля, че тогава ще съм способна да пиша изобщо. Благодаря за коментарите, наистина мнението ви значи много за мен!
  • Иве, вярваш ли на това, което си написала? Опиши ми какво чувстваше, когато го писа? И изобщо чувстваше ли нещо сред тази галимация от думи?
  • Лол, наистина ми харесва. Изразила си чувствата си ясно. Прекрасно е.
  • Поздрав за стиха ти! Хареса ми, въпреки заглавието и усещащата се тъга!
    Това е Живота - Дуализъм.. и не само..
Random works
: ??:??