Jan 3, 2014, 8:44 PM

Целувка на смъртта 

  Poetry » Love
937 0 7
Любовта идва, тя не пита.
Неканена, грешна в живота ни се вплита.
Любов стара, настояща…
Болката изгаря ни, безстрашна.
Лъжи, капани, мрежи и игли,
а оръжието на Купидон-стрели.
Остро, пробождащо, пораждащо сълзи,
Чувство едно… моля те, спри!
Как когато за щастието се потрудиш,
надежда, дори малка, губиш?
Слънцето за теб залязва,
дори Луна не се показва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Живкова All rights reserved.

Random works
: ??:??