Целувка на смъртта
Любовта идва, тя не пита.
Неканена, грешна в живота ни се вплита.
Любов стара, настояща…
Болката изгаря ни, безстрашна.
Лъжи, капани, мрежи и игли,
а оръжието на Купидон-стрели.
Остро, пробождащо, пораждащо сълзи,
Чувство едно… моля те, спри!
Как когато за щастието се потрудиш,
надежда, дори малка, губиш?
Слънцето за теб залязва,
дори Луна не се показва.
Защо баланса губи се така?
Защо да съм щастлива не мога да си разреша?
Веднъж поне с усмивка да изляза,
без да се налага от злия дух аз да се пазя.
Смехът ми да се чуе от далеч,
но не от броня или меч.
Но няма да се случи, знай!
Любов без болка - няма, нито рай!
И всичко в мен остава,
сърце обаче вече няма
Разкъсано е то на две
между дявол и добро момче,
Кой ще ме обича и ранява,
кой белезите ще започне да добавя?
Нима изборът възможен е? Борба между разсъдък и сърце?
Защото любовта по-силна е от всичко, но пред болката - нищо не е.
Дори да прави хората щастливи,
в един момент съсипва ги и ги оставя полуживи.
Без душа, с късчета сърце…
раната дълбока е,
И нелечима е, страшна и коварна…
Завлича те веднага в Тартара
А Арахна мрежите си изтъка
Портрет: Целувка на смъртта
И в един момент всичко се завръща
А в следващия – тъмнината го поглъща.
Без усмивки, смях и повече сълзи…
Аз изгубих се… но ти върви.
© Ивета Живкова All rights reserved.
