Целувка от луната
На татко
Луната вместо тебе ме целуна!*
За лека нощ тя песен ми попя.
Но някъде, ей там, само за секунда,
бащина усмивка в лицето ѝ видях.
Заспах и продължих да се усмихвам.
В съня ми беше седнал срещу мен,
ръцете ми във своите държеше,
говорихме си в този миг свещен.
Разказвах му за радостите мои,
за неволите ми, спънали се в мен,
за ежедневни, мънички тревоги...
а той ме спря и каза ми смирен:
"Дъще моя, ти помниш ли когато,
за мен се грижеше в последните ми дни?
Под сърцето ти, туптеше друго свято
и ти казвах: спри се, поседни!
Тогава ти заръчах да се грижиш
за всички близки покрай теб.
За децата си да бъдеш стожер,
да вървиш единствено напред.
Ти каза: "Татко, всичко ще направя,
до мене само остани!
Аз мога с всичко да се справя"...
и да си тръгна в този ден ми забрани.
И ето, аз до теб съм, бдя над теб!
Заключи ме в сърцето си със обич!
Повярвах ти, спокоен съм за теб...
и знаех, че със всичко ще се справиш!"
...За лека нощ луната ме целуна,
притихнал беше даже и света.
Видях във тишината лунна...
Татко... ти беше най-ярката звезда!
07.11.2021г.
_________________________________________
* Луната вместо тебе ме целуна
Румяна Пелова
© Теодора Атанасова All rights reserved.
