Целувка за сбогом,
оставам сама,
прегръдка и прошка
прозират в мойта душа.
Тръгваш си, пътят е твой,
в миналото ме оставяй,
заминавай от живота мой.
Ръце ледени протягам
да стоплиш сега,
да завиеш в длани
и мойта душа.
Но ти си тръгваш,
оставам сама!
И пътят е прашен...
оставам в прахта!
© Дива Самодива All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
