Целувка за сбогом,
оставам сама,
прегръдка и прошка
прозират в мойта душа.
Тръгваш си, пътят е твой,
в миналото ме оставяй,
заминавай от живота мой.
Ръце ледени протягам
да стоплиш сега,
да завиеш в длани
и мойта душа.
Но ти си тръгваш,
оставам сама!
И пътят е прашен...
оставам в прахта!
© Дива Самодива All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
