Целувките са по-добра съдба от мъдростта
Не ме упреквай гневно, че не съм
човекът, в който някога се влюби.
Брезата се изправя подир гръм,
но дълго помни мълниите груби.
Да бе във друг се влюбила, поне от тебе, ща не ща, да се откажа. Но не и не - припламват рамене, на чийто огън бях с години стража. И току-виж посегна ли с ръка, те се отдръпват, мълчаливо стинат, досущ като отровена река, завлякла болки, горести и тиня. А аз, ако е тиня и камъш, какво край тебе още чиня тука: уж всяка риба само по веднъж целува кротко блесналата кука...
Да бе във друг се влюбила, поне от тебе, ща не ща, да се откажа. Но не и не - припламват рамене, на чийто огън бях с години стража. И току-виж посегна ли с ръка, те се отдръпват, мълчаливо стинат, досущ като отровена река, завлякла болки, горести и тиня. А аз, ако е тиня и камъш, какво край тебе още чиня тука: уж всяка риба само по веднъж целува кротко блесналата кука...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
)