Aug 15, 2007, 9:55 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 0
 

Не зная дали искам да обичам,

не зная пак ли ще боли,

не искам пак след теб да тичам

и пътя ми да е покрит с мъгли.


Как моля щастието да открия,

да бъдат весели и мойте дни,

от буря да съм защитена,

с любов и нежност обградена.


Защо живота ми е толкова объркан,

защо не зная на къде вървя?...

Сама се лутам в тъмнината гъста,

а търся щастие и светлина...

                                      08.08.2007.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...