Oct 26, 2014, 4:31 PM

Чадър

  Poetry
1.4K 0 11

                                     Пътека и Чадър

 

 

                               Утрото ми, пак избяга.

                                         Не последва Ден...

 

                               не дочух и дума блага,

                               само стар рефрен,

 

                               ...изпълнен

                               с пошлост и измама,

                               с безсилие, безчест...

 

                               дочух

                               свистенето на камък,

                               хвърлен

                               по Човека днес...

 

                              Хвърлен по Човека,

                               роден така - Добър.

                              Сторил 

                                           себе си, 

                                                     пътека,

 

                                   Пътека и Чадър

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...