Чакай ме...(+ добавка)
Чакай ме
(Провокирано от Константин Семонов)
Чакай ме, и аз ще те споходя,
но... ще трябва да ме чакаш много,
до края на света ще бродя
да изхвърля свой'то сбогом...
Чакай ме, когато спиш,
но чакай ме сама,
чакай ме и после виж,
за мене ти ще си една.
Чакай ме, дори когато
вятър духне в твоя дом,
ще дойда аз с душа богата,
в сърцето си ми дай подслон.
Чакай ме, дори снега
да засипе черните ни друми,
когато в радост и тъга...
не достигнат леки думи.
Чакай ме и във нощта,
недей загубва вера,
Тихичко духни свещта...
И забрави за... вчера!
*************
*************
А когато дойда аз на твоя праг
премръзнал, мокър и посърнал,
не спал, не ял, не сгънал крак,
с едно желание да те прегърна.
Двама ще се гледаме смутени,
събрали се след "хиляди години"
замръзнали, безсилни, вцепенени,
с очи превърнати в руини.
А вънка ще вилнеят дъждовете,
гръмотевици нощта ще цепят,
ще сложа в шепите ти цвете
и ще те помилвам с трепет.
И бели кичури в косите ми
ще ти напомнят мъки и страдания
и че си давала живот на дните ми,
и чакала във болка и мълчание...
И ето ме, при теб се върнал
отново беден, много преживял,
приближи се, остави да те прегърна,
аз имам теб, а значи съм успял! ...
Ела, и дай да те прегърна!...
© Валентин Желязков All rights reserved.
Когато една единствена ваша "творба" може да се премери с която и да е моя такава то тогава се правете на недоправен еродит и ръсете мозък насам-натам, доколкото... го имате разбира се! И нека не звучи нескромно, но когато вие стигнете нивото ми тогава бих приел да ми правите оценки! А до тогава.... ТИХО!!!!!
