21.01.2008 г., 6:25

Чакай ме...(+ добавка)

1.7K 0 44

Чакай ме
(Провокирано от Константин Семонов)



Чакай ме, и аз ще те споходя,
но... ще трябва да ме чакаш много,
до края на света ще бродя
да изхвърля свой'то сбогом...
Чакай ме, когато спиш,
но чакай ме сама,
чакай ме и после виж,
за мене ти ще си една.
Чакай ме, дори когато
вятър духне в твоя дом,
ще дойда аз с душа богата,
в сърцето си ми дай подслон.
Чакай ме, дори снега
да засипе черните ни друми,
когато в радост и тъга...
не достигнат леки думи.
Чакай ме и във нощта,
недей загубва вера,
Тихичко духни свещта...
И забрави за... вчера!

*************

*************

А когато дойда аз на твоя праг
премръзнал, мокър и посърнал,
не спал, не ял, не сгънал крак,
с едно желание да те прегърна.
Двама ще се гледаме смутени,
събрали се след "хиляди години"
замръзнали, безсилни, вцепенени,
с очи превърнати в руини.
А вънка ще вилнеят дъждовете,
гръмотевици нощта ще цепят,
ще сложа в шепите ти цвете
и ще те помилвам с трепет.
И бели кичури в косите ми
ще ти напомнят мъки и страдания
и че си давала живот на дните ми,
и чакала във болка и мълчание...
И ето ме, при теб се върнал
отново беден, много преживял,
приближи се, остави да те прегърна,
аз имам теб, а значи съм успял! ...

Ела, и дай да те прегърна!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малееееее,страхотно!Направо ме остави без дъх и без думи!По-красиво написано стихотворение до сега не бях срещала!Поздравления!Прекрасно е!
  • И това трябваше да е нещо много остроумно което казахте, или?! (Драги ми Смехурко!) Когато една единствена ваша "творба" може да се премери с която и да е моя такава то тогава се правете на недоправен еродит и ръсете мозък насам-натам, доколкото... го имате разбира се! И нека не звучи нескромно, но когато вие стигнете нивото ми тогава бих приел да ми правите оценки! А до тогава.... ТИХО!!!!!
  • Ето ви ситуация.
    Бързате за работа, уморени сте, зашеметени сте от въртележката на ежедневието, латерната от нея бълва все едни и същи рефрени...
    Там-рам-та-та-та...Там-рам-та-та-та...
    Обличате се набързо, но все пак се сещате, че имате нова шапка и набързо се натъкмявате.Няма време за огледалото, бързате.
    Домашните ви ви виждат - шапката е неподходяща, но защо да ви развалят деня още от самото начало. Та те ви обичат..
    Излизате на улицата обаче, където има разни тъмни субекти, които въобще не ви жалят, защото нито са ви деца, нито са се събудили на двадесет сантиметра от вас,нито са ви казвали колко гальовен поет сте.
    И вашата шапка почва да жъне усмивки...Разни очички почват да я кълват.
    Внимание!!! Спешна нужда от огледало.А като го намерите не му махайте на него шапката, а посегнете към главата си.
  • Веси, Вальо е казал всичко. Аз само ще добавя: знаеш, колко те ценя и уважавам и съм сигурна, че ти никога не би написала мнение "Доста клишета преброих...някъде на десетото отидох да видя кафето...Тъкмо навреме.". Ето, това ме подразни и мисля, че добре ме разбра. Нека не си затваряме очите и към подобно отношение. То не помага на автора, предизвиква само излишни емоции. Ежедневието ни е пълно с такива. Нека поне тук запазим добрия тон. Затова ставаше дума. Поздрави!
  • vesi-lina (Веска Алексиева) Ето за такова мнение става въпрос Веска. Колкото и да е право "момчето" тонът не е като твоя, нали сама разбираш това. Добронамереното мнение от жлъчната ирония се различава от километри - Благодаря ти за обективността!... А тук няма място за сравнение между двете творби, Никой и не е искал да направи нещо по-велико от Семонов а само жалък опит по тема, която той е третирал. Това, ако не бяхте чели никога неговото творение (блестящо), а съдехте това, което аз съм предложил и не както вариант на неговото, а самостоятелно (сам разбирам недооформено още), нямаше да се влияете от една класика, а щяхте да съдите САМОТО ТВОРЕНИЕ, а не мен - простосмътния, който няма никакви претенциии за величието на Семонов. Наистина ти благодаря все пак за ДОБРОНАМЕРЕНАТА позиция!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....