Чакам
ЧАКАМ
Студено е.
Не ме завивай!
Чакам
като забравена от Бога вкаменелост
със капки сол по неподвижните клепачи.
Дано узрее в теб живота,
поднесен ти от хиляди вълни
и запечатан в океанен блясък.
Чакам.
От мъдрото мълчание на морска твар
с учудването на дете
да придобиеш слух
и да потънеш в ехото на песента ми.
Чакам.
Да се оттърсиш от нахалното притворство
и от зловонната човешка глупост,
за да решиш заплетения ребус
в забравена от Бога вкаменелост...
Чакам.
Да ме завиеш
с пъстрата дълбока нежност,
раздърпана от изгладнели врани
и да почувстваш ТИ,
че е студено.
Чакам...
Студено е.
Не ме завивай.
Като забравена от Бога вкаменелост
със капки сол по неподвижните клепачи
чакам
желаното докосване и топлината,
за да помръдна...
Чакам...
© Диана Маринска All rights reserved.
