Чакрите
Имам желания будни, красиви,
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм...
Изгрева срещам... И слънцето грее...
Рано, в зорите, в гората се скитам.
Щом се пробуди тя почва да пее.
Вечер и сутрин – в общуване с Бога.
Него аз дишам и в Него живея.
Всичко, каквото поискам – го Мога.
Праща ми помощ и аз ще успея.
Аз съм обичан и всички Обичам,
за любовта си разтварям сърцето,
мисли усмихнати с радост привличам –
с обич отвръща ми Бог от небето.
(откъс)
16 ч., 29 юни 2020
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
