Jul 28, 2009, 1:37 PM

Час на похотта

  Poetry » Love
844 0 6

 

 

Час  на похотта

 

Всеки  поглед,

крадешком  прихванат,

пак ме  вкарва

в старата игра!

Азът, 

от  болки   схванат,

пак  лaскай  се

и  се  впуска

в  мъжка   суета!

Порцелановите вени

изпълват ме  с   екстаз.

Захапки  кърваво  червени

ще  бележат   този   час!

Бързо  егото набъбва,

пулсът  ускорен лети.

Еротичен сън  се сбъдва

и в  таз  гореща лудост

как   ми  липсваш  Ти!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...