Чаша нежност
От дъното на моята душа
пенлива чаша нежност ти наливам,
за първи път приятелска ръка
подавам... ала някак е горчиво.
От дълбините на страстта ми
последната догаряща искра
опитва се да се разпали,
а аз неистово опитвам да я спра.
Очите си ще скрия на раздяла,
във тях рисуват миналите дни,
жигосва ме една милувка вяла
и споменът, от който не боли.
Сега със тъжен молив ще изпиша
поредния си нежен стих за теб,
с усмивка... и с откъсната въздишка
ще стъпя тихо в новия си ден.
пенлива чаша нежност ти наливам,
за първи път приятелска ръка
подавам... ала някак е горчиво.
От дълбините на страстта ми
последната догаряща искра
опитва се да се разпали,
а аз неистово опитвам да я спра.
Очите си ще скрия на раздяла,
във тях рисуват миналите дни,
жигосва ме една милувка вяла
и споменът, от който не боли.
Сега със тъжен молив ще изпиша
поредния си нежен стих за теб,
с усмивка... и с откъсната въздишка
ще стъпя тихо в новия си ден.
© Яна Вълчева All rights reserved.
