Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
Oct 20, 2007, 12:24 PM

Чаша нежност

  Poetry
1.1K 0 22
От дъното на моята душа
пенлива чаша нежност ти наливам,
за първи път приятелска ръка
подавам... ала някак е горчиво.
От дълбините на страстта ми
последната догаряща искра
опитва се да се разпали,
а аз неистово опитвам да я спра.
Очите си ще скрия на раздяла,
във тях рисуват миналите дни,
жигосва ме една милувка вяла
и споменът, от който не боли.
Сега със  тъжен молив ще изпиша
поредния си нежен стих за теб,
с усмивка... и с откъсната въздишка
ще стъпя тихо в новия си ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0