Чашата изпих до края!
Не ме лъжи - не ставай жалък!
Не обиждай моята прямота!
Много топла обич съм ти дала,
но в запас аз имам гордостта.
Знаеш, мога да прощавам,
но внимавай много с обичта -
тя гори в мен като жарава,
но чуплива като стъкло е тя.
Лекомислено не ме докосвай,
с подли пръсти ти не ме гали!
Да излъжеш, може би е просто,
но стъклото чупи се, нали?
Е, успях аз всичко да узная:
мъката, възторга, радостта...
И изпих си чашата докрая -
на мъката и на скръбта!...
Не обиждай моята прямота!
Много топла обич съм ти дала,
но в запас аз имам гордостта.
Знаеш, мога да прощавам,
но внимавай много с обичта -
тя гори в мен като жарава,
но чуплива като стъкло е тя.
Лекомислено не ме докосвай,
с подли пръсти ти не ме гали!
Да излъжеш, може би е просто,
но стъклото чупи се, нали?
Е, успях аз всичко да узная:
мъката, възторга, радостта...
И изпих си чашата докрая -
на мъката и на скръбта!...
© Теодора All rights reserved.
