Часовник
Часовникът навярно бърза…
За къде ли?
И не спира ни за миг, да си отдъхне.
Като пулсиращо сърце.
Навярно тебе търси…
В нощната тъма
единствен циферблатът свети.
И пътя му в нощта, стаен,
като с фенер да освети.
Далеч ли е мига,
в който ще притихне, упоен,
а аз, от бързането, уморена
в ръцете твои ще притихна…
И бавно с дъха си, стъклено студен,
устните горещо ще целуне.
И като огнено кълбо
в стихиен ден
в душата ти макар за кратко -
кротко ще притихне…
Стрелките ще отмерват час,
и този час ще бъде цяла вечност
и само в полукръг ще се въртят,
на място, този миг да запечатат.
Защото този час
ще сбира в себе си
и всички… недоречени слова,
защото толкова надежди в него са побрани.
И ще пулсира твоето сърце
и ще заглъхват всички казани слова,
очите вместо думи ще говорят,
ще светят в мрака.
Ръцете ни ще затанцуват ли
тогава в тъмнината?
Телата ни ще бъдат ли жарава,
и всеки допир между тях
да предизвиква сладостна омая?
© Нели All rights reserved.
