Часовникът знае

Часовникът знае
 

Една любов, не приключва със сбогом - 
тя притихва на някакъв бряг
написана на пясъчен спомен... 
Часовникът знае, обръща  се пак!

Ще си тръгне сърдита и ще поплаче
за "лошия", не сбъднат късмет,
ще търси причини и ще си каже:
времето си пропилявам по теб!

А, тя ще бразди през съня ти и нощем - 
ще рови да търси, ще оживи
спомена, който двама са писали
да се срещнат, като сродни души.

И всеки знае, че пише история 
за среща в пореден земен урок,
от всички възможни превъплащения
избира "шедьовър" да я прави на лед.

Любовта, не приключва със сбогом
ще се връща пречистена с ново лице,
ще пристигне да пише по дните отново - 
с нови очи и от сърце до сърце!