Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
Apr 27, 2009, 12:00 AM

Че огън се кладе и във неделя (Пречупих си ръцете...) 

  Poetry
2295 0 39

Че огън се кладè и във неделя
(Пречупих си ръцете...)

Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли.
И не застила ничия постеля.

Изгнилото в очите няма блясък.
Не раждат плод прекършените клони.
Две лястовици, свили се в гнездата си,
не правят пролет, дето да се помни...

Разнищих се отвътре. Шиех ризи,
с които да прикрия голотата.
Небето се присви. Между корнизите.
Завесите са мрежите на паяци.

Във мене се разпръснаха посоките.
И няма вече кой да ги запомни,
защото паметта не пуска корени,
където няма кълнове на обич.

Пречупих си ръцете. Вместо клони.
В най-святата и Божия неделя.
И паля свещ, отвътре да се стопля –
гнездо и храм във себе си намерила...

© Елмира Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??