Че огън се кладе и във неделя (Пречупих си ръцете...)
Че огън се кладè и във неделя
(Пречупих си ръцете...)
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли.
И не застила ничия постеля.
Изгнилото в очите няма блясък.
Не раждат плод прекършените клони.
Две лястовици, свили се в гнездата си,
не правят пролет, дето да се помни...
Разнищих се отвътре. Шиех ризи,
с които да прикрия голотата.
Небето се присви. Между корнизите.
Завесите са мрежите на паяци.
Във мене се разпръснаха посоките.
И няма вече кой да ги запомни,
защото паметта не пуска корени,
където няма кълнове на обич.
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
В най-святата и Божия неделя.
И паля свещ, отвътре да се стопля –
гнездо и храм във себе си намерила...
© Елмира Митева All rights reserved.
